неделя, 17 април 2011 г.

ХХХ Руски антикварен салон (16-24 април 2011 г.)


Лого на мероприятието

От 16 до 24 април 2011 г. в Централния дом на художника (ЦДХ) в Москва ще се проведе ХХХ Руски антикварен салон. Това е най-авторитетното събитие, "огледалото" на антикварния пазар в страната.
В галериите на изложбения център са представени шедьоври на фламандската и италианската живопис, картини на Венецианов и Серов, руски порцелан, произведения на приложното изкуство.
Салонът ще бъде открит с италианска живопис. Две произведения се отнасят към епохата на Ранния ренесанс - те представляват голяма рядкост. Авторството на първото - "Мадоната с младенеца" - не е установено, а второто - "Христос Пантократор" - е нарисувано от художника от Сиена - Сеня ди Бонавентура.
Но "главната интрига" е голямата многофигурна картина "Битка на Милвийския мост". Тя отдавна се е появила на антикварния пазар, показвана е на много салони, но не й е обръщано внимание, тъй като експертът погрешно я е определил като копие. Неотдавна платното е било реставрирано и се е изяснило, че картината е нарисувана от Джулио Романо, при това по ескиз на неговия учител Рафаело. Композицията е същата като тази на фреската във Ватикана.
"Много първокласни и забележителни неща, които са изключителни, и едно от централните места заема картината на Джулио Романо", разказва заслужилият деец на изкуството на Русия Виктория Маркова.
Неочаквано и впечатляващо изглежда на фона на обкръжаващия интериорен живопис "Черният лъв" на Нико Пиросмани. Той е прекрасно съхранен, макар че великият художник го е нарисувал върху мушама, както и повечето свои творби.


Като цяло антикварният салон е традиционен: включва редица предмети на декоративно-приложното изкуство, фигурки на Гарднер и съветски порцелан, бижутерия, бронзови свещници и статуетки, реалистична живопис от края на XIX и началото на XX в. Такива произведения представляват интерес за мнозинството от посетителите със средностатистически вкус.
"Няма купувачи за модернизма от 1950-1970-те г., той не е за „всеки вкус”, с това трябва да се занимаваме, дилърите трябва да формират вкус", казва Васили Бичков, директор на ЦДХ.
Има изненади и за специалистите – цяла колекция от творби на Михаил Нестеров, създадени през 30-те г. на ХХ в. и подарени на скромната библиотекарка Александра Трескина. Тя е последната любов на великия живописец. Всички произведения са съхранявани в семейството й и никогда не са били излагани. Сред най-новите открития на антикварите е Евгени Тери. Талантлив юноша, загинал през 1935 г. Неговите картини също не са били известни на изкуствоведите.
Председателят на Московския клуб на колекционерите Илдар Галеев споделя: "Познаваме всички колекционери-членове на клуба и техните колекции, проследяваме къде се преместват те, стараем се да ги държим в полезрението си, за да ги съхраним за следващите поколения".

събота, 16 април 2011 г.

Международен панаир на книгата и периодичния печат в Женева

Лого на събитието

Под ръководството на Патрик Ферла, новия президент на Международния панаир на книгата и периодичния печат в Женева, наследник на основателя Пиер Марсел Фавр, събитието е на път да постави „ново начало” за своето 25-то издание, което ще започне от 29 април и ще продължи до 3 май 2011 г.
„Възнамерявам да превърна този панаир в център на спектакъл на живо. Панаир, който да бъде „елитен за всички”, в смисъла, вложен от Жан Вилар, основателя на Фестивала в Авиньон", споделя Патрик Ферла, който едновременно е и журналист в Radio suisse romande .
До този момент панаирът не е предлагал реални литературни срещи - „тази незаменима добавена стойност по отношение на съдържанието”, която привлича огромен брой посетители. Наред със замислените иновации той ще трябва да се съобрази с фестивала Le Temps de le dire, който предвижда пет срещи ежедневно на ново място, удобно за провеждане на дискусии, рецитали и интервюта с актьори.
Планирани са няколко публични четения с участието на Мюриел Майет от "Комеди Франсез" или на Даниел Пенак, откриването на специална лаборатория за професионалисти и на изложби, посветени на 100-годишната история на "Галимар", почетния гост на събитието - Армения, VІІІ Африкански панаир на книгата, шедьоври от европейските масонски ложи.

Salon international du livre et de la presse de Genève. - http://www.salondulivre.ch/

Salon du Livre, Genève. - http://www.facebook.com/livreGeneve?ref=ts&sk=info

неделя, 20 март 2011 г.

Салон на книгата Париж 2011 (18-21 март)

Лого на събитието

180 000 visiteurs en 4 jours pour le Salon du livre. - http://www.livreshebdo.fr/actualites/DetailsActuRub.aspx?id=6357, 21 mars 2011



Салонът на книгата Париж 2011, с един ден по-кратък от този през 2010 г., привлече 180 000 посетители.
Antoine Gallimard, председател на SNE (Syndicat national de l'édition), потвърди, че панаирът на книгата и през 2012 г. ще запази същия формат, с един основен гост и няколко теми. Много доволен, председателят на SNE пожела да се съхрани този дух "едновременно на популярност и професионализъм".

Salon du livre de Paris. - http://www.salondulivreparis.com/

Salon du livre de Paris. - http://www.livreshebdo.fr/photo/samedi-19-mars-2011/32.aspx

TheBookEdition.com remet ses prix de la Nouvelle. - http://www.livreshebdo.fr/actualites/DetailsActuRub.aspx?id=6335
На 19 март са обявени наградите на Concours de Nouvelles, организиран от портала за самостоятелно публикуване (TheBookEdition.com).
Първа награда е присъдена на Jean-François Minne за „Acompte d'auteur”. Hélène Harbonnier („C'était écrit”) е носител на втора награда, на Ludovic Mir („La vache et le manuscrit”) е присъдена трета награда, а поощрителна награда е връчена на Isabelle Aubert („Révélation”).
Наградените произведения ще публикувани съответно в 25 екз., 20 екз., 15 екз. и 5 екз. На авторите ще бъде предоставена възможност да дадат интервю в блага на сайта.
Според условията за участие в конкурса те не бива да надвишават 20 страници и са посветени на темата: „Напиванеe на първа книга и нейното публикуване”. Конкурсът е отворен за всички писатели, дори ако те не са били публикувани на сайта TheBookEdition.com.
Журито включва Gérard Collard, книготърговец и литературен редактор, Michel Monnereau, писател и поет, и Dominique Marny, вице-председател на Fondation Cocteau.

Claudie Hunzinger reçoit le prix des lecteurs Notre Temps au Salon du livre de Paris. - http://www.livreshebdo.fr/prix/actualites/claudie-hunzinger-recoit-le-prix-des-lecteurs-notre-temps-au-salon-du-livre-de-paris/6325.aspx


За първия си роман „Elles vivaient d'espoir”, публикуван от Grasset на 25 август 2010 г., Claudie Hunzinger, поетеса, художничка и специалист в областта на пластиката, получи в петък наградата на читателите на списание Notre Temps.
Вдъхновена от дневниците на майка си, в които тя открива тайна част от живота й, авторката разказва историята на нелегалната любов между две жени, Ема и Тереза, през 30-те години на ХХ в. Заглавието е свързано със стих на Пол Елюар „nous vivons d'espoir”.

Официален сайт. – http://www.claudie-hunzinger.com/

Daniel Pennac et Tonino Benacquista reçoivent le prix BD/Le Parisien. - http://www.livreshebdo.fr/prix/actualites/daniel-pennac-et-tonino-benacquista-recoivent-le-prix-bd-le-parisien-/6316.aspx


74-тият брой на легендарния „Lucky Luke contre Pinkerton” на Daniel Pennac и Tonino Benacquista е обявен за най-добър комикс на годината от читателите на Le Parisien в Интернет.
Той е издаден от Lucky Comics.
Продадени са 189 000 екз. – това е четвъртата по големина продажба на комикс през 2010 г. според IPSOS / Livres Hebdo.

Michel Pastoureau reçoit le prix Essai France Télévisions 2011. - http://www.livreshebdo.fr/prix/actualites/michel-pastoureau-recoit-le-prix-essai-france-televisions-2011/6315.aspx


В четвъртък „Les couleurs de nos souvenirs” на Michel Pastoureau получи Prix Essai France Télévisions 2011, определена от телевизионни зрители (21 на брой) под председателството на Olivier Barrot.
Издадена през септември 2010 г., книгата съдържа лични спомени от повече от половин век. Тя вече е получила наградата Médicis Essai 2010.

Le grand prix RTL-Lire couronne Fabrice Humbert. - http://www.livreshebdo.fr/prix/actualites/le-grand-prix-rtl-lire-couronne-fabrice-humbert/6314.aspx



Le Prix international du livre arabe est décerné à Mohammed Achaari et Raja Alem. - http://www.livreshebdo.fr/prix/actualites/le-prix-international-du-livre-arabe-est-decerne-a-mohammed-achaari-et-raja-alem/6298.aspx



Nicolas Fargues reçoit le prix France Culture-Télérama. - http://www.livreshebdo.fr/prix/actualites/nicolas-fargues-recoit-le-prix-france-culture-telerama/6292.aspx



“Les trois saisons de la rage” reçoit le prix des Libraires 2011. - http://www.livreshebdo.fr/prix/actualites/%E2%80%9Cles-trois-saisons-de-la-rage%E2%80%9D-recoit-le-prix-des-libraires-2011/6290.aspx

сряда, 16 март 2011 г.

"Златен сайт"



"Златен сайт" е един от най-старите конкурси на Рунет.
За пръв път е проведен през 1997 г., когато група ентусиасти начело с ръководителя на компания "Аурамедиа" Михаил Вахтьоров учредява награда, с която да бъдат отбелязвани най-добрите, според мнението на жури от експерти, сайтове - с цел популяризиране на рускоезичните уеб проекти.
За времето на съществуването на конкурса в него са участвали хиляди сайтове.
Тази година сайтът РАПСИ (Российское агентство правовой и судебной информации) е победител в номинациите: "Профилни СМИ" (обединява специализирани онлайн медии), "Общество" и "Оригинален сайт, най-добро използване на фотографии".

събота, 12 март 2011 г.

Е-маркетинг: Речник

A

ad - Реклама, съкратено от английската дума advertisement.

affiliate program - Комисионерска програма, при която даден сайт поставя банер или линк към друг сайт, като по този начин доставя потребителски трафик и печели процент от продажбите.

audience profile - Профил на аудиторията, който показва какви са характеристиките на посетителите на даден сайт, например тяхната възраст, пол, образование, местоживеене, доход, интереси и други.

autoresponder - Автоматичен отговор на изпратен и-мейл с предварително зададено съдържание. Обикновено се използва, когато получателят няма възможност веднага да прочете пощата си.

B

banner - Банерът е най-популярната форма на реклама в Интернет и представлява графично изображение, което е поставено на една уеб страница и препраща посетителите към друга. Съществуват статични банери и анимирани, например Flash и GIF. Банерите се отличават по формата и размерите си - квадратни, правоъгълни, хоризонтални, вертикални и т.н.

banner standarts - Международни стандарти за размерите на банерите, утвърдени от IAB. Банерите са с определени фиксирани размери, използвани от всички издатели и медийни агенции, например 300 x 250, 468 x 60, 728 x 90 пиксела и др.

BCC (Blind carbon copy) - При писане на и-мейл, може да се изпрати копие до трето лице без основния получател да вижда това.

bookmark - Функция в програмата за разглеждане на уеб сайтове, която позволява запомнянето на точно определен адрес (URL) в Интернет. Съществуват и сайтове, които съхраняват множество адреси, запаметени от потребителите, например delicious.com.

browser - Компютърна програма, използвана от потребителя за разглеждане на Интернет страници. Популярни браузъри са Internet Explorer, Mozilla Firefox, Google Chrome, Opera, Safari и др.

byte - Основна единица за информация - един байт се състои от 8 бита и в него може да се съхрани стойност от 0 до 255.

C

cache - Временно съхраняване на данни за последно прегледаните Интернет страници в паметта на компютъра или на твърдия диск. Съхраняването се прави с цел по-бързо зареждане на страниците и оптимизиране на процесите на сървъра.

ccTLD (country code Top-Level Domain) - Домейни от първо ниво, които се използват от потребителите от определена държава или регион, например .bg (България), .ca (Канада), .dе (Германия), .fr (Франция) и т.н. Всеки национален домейн има собствени правила и условия за регистрация.

click - Натискане с мишката върху текстов линк, изображение, банер или друга рекламна форма в даден уеб сайт.

cookies - Набор от данни за посещението на даден сайт, които се съхраняват в компютъра на посетителя и служат за разпознаването му или целенасоченото представяне на информация.

CPA (Cost per action) - Цената, която даден рекламодател заплаща за придобиване на нов клиент или след извършване на определено действие от страна на посетителя, например регистрация на акаунт, абонамент за бюлетин и др.

CPC (Cost per click) - Цената, която даден рекламодател заплаща за единичен клик върху негова рекламна форма.

CPM (Cost per mille) - Цената, която даден рекламодател заплаща за 1000 показвания на негова рекламна форма. Този тип ценообразуване се използва предимно при банерите.

CPS (Cost per sale) - Цената, която даден рекламодател заплаща за постигане на продажба.

CPV (Cost per visitor) - Цената, която даден рекламодател заплаща за реален посетител.

CTA (Click through action) - Брой респонденти, извършили желаното от рекламодателя действие към брой показвания на рекламната форма.

CTR (Click through ratio) - Съотношение в проценти между броя показвания на рекламната форма и броя кликвания върху нея.

D

dead link - Връзка към Интернет страница, която не съществува. В този случай потребителят вижда страница с грешка 404.

domain name - Домейнът е запазено име в Интернет. Популярни домейни са .com, .net, .org, .info, .biz, .us, .bg и др.

DPI (dots per inch) - Стойност, която определя гъстотата на цветните точки в един инч, изграждащи всяко растерно изображение. При по-големи стойности качеството на изображението е по-високо.

E

encoding - Кодиране на Интернет страница, което представлява кодова таблица за разпознаване на използваните в страницата символи и езици. Популярно кодиране е UTF-8, което е универсално и може да показва всички езици правилно, дори китайския и арабския.

F

flash - Технология за създаване и възпроизвеждане на анимации и звук към интерактивно съдържание. Използва се за изработка на банери, игри и различни мултимедийни елементи на даден уеб сайт.

floating ads - Рекламен формат, подобен на банер, който се появява за няколко секунди в основния екран на браузера, върху останалото съдържание на сайта, след което изчезва.

frequency - Брой показвания на дадена рекламна форма за определен период от време. Честотата може да се използва за заявяване на процент от общите показвания на дадена рекламна позиция.

G

GIF (Graphic interchange format) - Графичен файлов формат, който се използва активно в Интернет. Повечето изображения и картинки из сайтовете са именно в този формат.

gTLD (generic Top-Level Domain) - Общи популярни домейн имена – .com, .net, .org, .info, .biz, .us, .co.uk и др.

H

home page - Всеки Интернет сайт има начална страница, наричана още главна или входна. Тя представлява своеобразен център на информацията и обикновено е записана във файл с име index.html или index.php.

host name - Име на сървър в Интернет, където физически са разположени страниците на даден сайт и така са видими за всички потребители на глобалната мрежа.

HTML (Hypertext Markup Language) - Един от най-популярните програмни езици за създаване на Интернет страници и приложения.

HTTP (Hypertext Trasnfer Protocol) - Най-популярният протокол за трансфер на данни и изображения в Интернет. Обикновено всеки сайт може да бъде разглеждан с поставянето на http:// пред името на домейна.

I

impression - Импресията е еднократно показване на дадена рекламна форма пред потребителя. Банерите се заявяват от рекламодателите за определен брой импресии.

interstitial ads - Това са реклами, които се показват между две страници от съдържанието на даден сайт. Известни са още като transition ads, intermediation ads, splash pages и flash pages. Този тип рекламна форма обикновено е нежелан от потребителите, защото нарушава свободата им на потребяване на съдържанието.

IP address - 12 цифров уникален код, с който се обозначава всяко устройство (сървър, компютър, мобилен апарат), свързано в локална мрежа или към Интернет.

ISP (Internet Service Provider) - Доставчик на Интернет услуги на крайните потребители, най-често достъп до онлайн ресурси, електронна поща и др. Доставчиците работят според собствени правила и тарифи.

J

Java - Език за програмиране, позволяващ вграждане на динамични елементи в Интернет страниците.

JPEG (Joint Photographic Experts Group) - Един от най-популярните файлови формати в Интернет, използван най-вече за представяне на снимки и изображения.

K

KB - Килобайт, равен на 1024 байта. С тази стойност се обозначава размера на файловете, както в Интернет, така и на локалния компютър в офиса или в дома.

L

link - Хипервръзка от една Интернет страница към друга или към съдържание в същата страница. Целият Интернет се състои от линкове между документите и сайтовете.

log file - Файл на сървъра, който записва всяко влизане в системата и зареждане на страници, изображения и др. Този файл дава полезна информация за общия брой посетители и времето, което са прекарали на сайта.

login - Вход в система или Интернет сайт, предлагащи информация с лимитиран достъп. Този вход изисква регистрация и се извършва с потребителско име и парола.

M

media mix - Комбинацията от всички медийни и комуникационни канали, които са заложени в дадена рекламна кампания и се използват заедно за достигане на целите на медийния план.

O

opt-in e-mail - Списък с и-мейл адреси, които потребителите доброволно предоставят с цел да се абонират за бюлетини или комерсиални и-мейли по теми, които ги интересуват. Тези списъци се използват от и-мейл маркетинга при изпращането на промоционални оферти и други целенасочени съобщения.

P

page view - Преглед на избрана Интернет страница при заявка от даден потребител. Използва се и като общ брой страници, прегледани от всички посетители на даден сайт.

peering - Високоскоростна Интернет връзка между Интернет доставчици с цел обслужване на голям пренос на данни.

pixel - Точка от екрана на монитора, която се използва за описване на размера на графични елементи или обособени секции от даден сайт, банери и други рекламни форми.

plug-in - Програмно приложение, което се добавя към браузъра, за да увеличи неговите възможности. Най-популярни са Media Player, Shockwave Player, Macromedia Flash, Live Audio и др.

pop-up - Отваряне на нов прозорец от браузъра на потребителя с цел показване на конкретно съдържание, обикновено реклама. Този приом е нежелан от потребителите и губи своята популарност.

POP3 - Протокол за получаване на електронна поща към програма като Microsoft Outlook, Outlook Express, Eudora, Mozilla Thunderbird и др.

printer friendly version - Версия на дадена Интернет страницата, която е оптимизирана и готова за отпечатване, т.е. не включва големи изображения, навигация на сайта и други излишни елементи.

R

RealAudio - Софтуерен продукт, който позволява стартирането на медийни файлове при заявка от страна на потребителя без самите файлове да са свалени локално. Това се случва чрез използването на специални кодеци за пренос на аудио и видео в Интернет.

rich media - Технология за създаване на богати мултимедийни приложения и рекламни форми, включващи звук, анимация и други динамични елементи.

rotation - Ротацията представлява система за поместване и показване на няколко банера на определена позиция в даден уеб сайт. Ако дадената позиция може да обслужи 100% показвания на избрана рекламна форма, то рекламодателят може да заяви например 25% или 50% от тези показвания, като оставащите проценти се разпределят между другите рекламодатели.

RSS (Rich Site Summary) - Формат, който позволява публикуване на обновена информация от един сайт в друг или теглене на конкретни заглавия и текстове в софтуерен агрегатор за четене на RSS. Този формат е изключително полезен за потребителите, защото им позволява да преглеждат обновената информация без да посещават самия сайт.

S

screensaver - Програма, която показва анимирани графики и звук на екрана на компютъра или на мобилния телефон, когато те не са ползвани от известно време.

scroll - Придвижване нагоре/надолу/наляво/надясно из съдържанието на дадена Интернет страницата, което излиза от рамките на видимата част на екрана.

scroll bar - Функционални ленти в десния и долния край на прозореца на браузъра, които позволяват придвижване из съдържанието на страницата, останало извън рамките на екрана. Обикновено страниците се приплъзгват надолу/нагоре.

search engine - Интернет търсачка, която събира и съхранява множество данни с адреси на уеб сайтове и тяхното съдържание в собсвена база данни. При търсене на информация по ключова дума търсачката може много бързо да извади релевантни резултати. Примери за такива търсачки са Google, Yahoo!, MSN, Altavista и др.

server - Главен компютър в локална мрежа или в Интернет, който съхранява разнообразни данни за Интернет сайтове и друга полезна информация, видими при заявка от крайните потребители.

skyscraper - Небостъргачът е популярен и ефективен вертикален банер с размери 120 х 600 или 160 х 600 пиксела. Съществува и във вариант малък небостъргач - 120 х 240 пиксела.

spam - Електронно съобщение, изпратено едновременно до голям брой потребители с рекламна или друга търговска цел, без съгласието на получателите и съответно възприето като негативна и нежелана комуникация.

spider/crawler - Програмен продукт, който автоматично обхожда всички адреси в Интернет (URLs) и индексира информацията в тях, след което я подава към базата данни на търсачките като Google, Yahoo! и MSN. Те я анализират и подреждат в своите индекси според собствени правила и критерии за важност.

splash screen/page - Въвеждаща страница на даден уеб сайт, която предхожда началната и е създадена с цел да грабне вниманието на потребителя. Обикновено съдържа интродукция или реклами.

statistics - Статистиката съдържа всички данни от провеждането на дадена рекламна кампания като например общия брой импресии на банерите и кликвания вурху тях, на база на които може да се направи анализ за успеваемостта на кампанията. В реално време могат да се следят дори текущите CTR, CPC, CPA, както и най-ефективните медийни канали.

streaming - Технология, чрез която се разпространява аудио и видео от даден сървър към компютъра на потребителя, без необходимост от сваляне на файлове.

Т

targeting - Набор от правила и практики, чрез които се подбира определена желана аудитория, пред която се показват рекламните форми от дадена онлайн кампания. Таргетирането може да бъде както по демографски фактор, например пол, възраст, така и по географко местоположение, например град, държава, регион.

U

unique visitor - Основен критерий за популярността на даден уеб сайт. За уникален потребител се счита всеки, който прегледа вендъж сайта в рамките на 24 часа, седмица или месец. Всяко следващо посещение на същия потребител (от същия компютър, IP адрес) в конкретния период от време не се отчита.

URL (Uniform Resource Locator) - Уникален адрес в Интернет, чрез който потребителите достигат до определени уеб сайтове и техните ресурси. Адресът съдържа както използвания протокол за пренос на данни, така и името на домейна и конкретния файл за преглеждане.

user friendly - Понятие за информационна и графична среда, съобразена и улесняваща потребителя - "приятелски" настроена към неговите познания, намерения и потребности.

V

viral marketing - Вирусният маркетинг използва техники, чрез които се прониква във вече съществуващи и утвърдени социални мрежи с цел увеличаване на продажбите и постигане на други маркетингови цели. Нарича се вирусен, защото процесите на разпространение на информацията са аналогични на компютърните вируси.

W

web page - Уеб страницата е част от съдържанието на даден Интернет сайт. Всеки сайт може да разполага с неограничен брой страници. Важното е те да са умело подредени и информативни.

website - Уеб сайтът представлява сбор от уеб страници, свързани помежду си с хипервръзки, обединени от общ дизайн и оформящи обща информационна архитектура.

website traffic - Размерът на данни, изпратени и получени от посетителите на даден уеб сайт. Използва се и за броя уникални посетители, които са прегледали сайта в рамките на определен период от време, например дневно, седмично и месечно.

www (World Wide Web) - Световната Интернет мрежа, в която всеки уеб сайт има собствен уникален адрес. Почти всички сайтове могат да бъдат преглеждани както с www пред името на домейна, така и без, например www.google.com и google.com.

вторник, 8 март 2011 г.

Издателство “Босилков” (www.bosilkoff.com)

“Босилков” (www.bosilkoff.com) е създадено през 1992 г. във Велико Търново като издателство за детска художествена литература.
Основател и собственик е Любен Босилков.

В началото особено популярни сред българските читатели стават изданията му: “365 приказки от цял свят – по една за всяка вечер и най-дългата приказка на света”, “Приказки в картинки”, “От А до Я”, колекциите от книжки “Котаракът с чизми”, “Пепеляшка”, “Червената шапчица”, “Шотландският великан” и др.







Илюстрации към "Златна книга на приказките"
от Ваня Панайотова




















Днес интересите на издателството са много по-широки. Макар да остава вярно на детската литература, то вече издава както художествена, така и научно-популярна и специализирана литература, а основно – луксозни албуми, сред които “Невероятният град Велико Търново”, “Колекция България”, “100 фотоса”, “Колекция Арбанаси”, “Звук и светлина” и др.














Те отразяват уникалната българска природа, църкви, манастири, стенописи, икони, градове, архитектура и забележителности. Албумите са преведени на няколко езика – английски, френски, немски, испански. Творческият им екип се състои от много и авторитетни имена, с оригинален стил и постижения в своите области. Повечето исторически текстове към тези издания са на Пламен Павлов, фотосите – от Цончо Балканджиев, Найден Найденов, Виолета Чамуркова, Тенчо Петков, преводите са дело на Росен Русев, Янка Коева, Мадлен Аврамова, Валентина Славова, художественото оформление е на Ваня Панайотова.

С уникалното издание в 6 тома "Съвременна българска драма" издателство “Босилков” отбеляза своята десет годишнина през 2003 г. На основата на внимателен подбор в него са представени 24 пиеси от съвременната българска драма, един художник и един издател. Включени са емблематични автори за българския театър като Никола Русев, Михаил Величков, Йордан Радичков, Георги Марков, Константин Павлов, Стефан Цанев, Иван Пейчев, Станислав Стратиев, Георги Данаилов, Маргарит Минков, както и автори от най-младата вълна като Елин Рахнев, Христо Бойчев, Теодора Димова, Яна Добрева и др. Автор на предговора към изданието “Българската драматургия през втората половина на ХХ век” е Стефан Цанев.
Общият тираж на изданията на издателството отдавна е в стотици хиляди, а около 20 заглавия са от дълго време с постоянно присъствие на книжния пазар, многократно преиздавани.
Издателство "Босилков" е "дало път" на млади автори и поети, издавайки първите им книги, работило е и работи с утвърдени автори в художествената литература, в драмата, продължава да развива широка дарителска дейност, подпомагайки училища, читалища и други културни институти.
През изминалите години екипът му постоянно се е старал да "върви" към читателите си, оставайки верен на определени разбирания и естетика - да не се влияе от пазара, а да влияе върху него като налага своя стил. По този начин е заслужил признанието издателството днес да бъде “марка” на книжния пазар.

неделя, 6 март 2011 г.

За Габриел Гарсия Маркес

(6 март 1927 г. — )

“Животът не е това, което си преживял, а това, което помниш и това как разказваш за него."

Габриел Гарсия Маркес (на испански: Gabriel José de la Concordia García Márquez) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик, известен като Габо в цяла Латинска Америка. Той често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 г.

Габриел Гарсия Маркес. Страница за Габриел Гарсия Маркес. - http://www.themodernword.com/gabo/

Габриел Гарсия Маркес: „Животът е по-безкраен от смъртта”. - http://www.public-republic.com/magazine/2009/09/26197.php, 5 септември, 2009

Едно интервю с Габриел Гарсия Маркес. - http://margaritta.dir.bg/2007/mai/08markes.htm, 8 май 2007

Габриел Гарсия Маркес пак в България – „Любов по време на холера“ и „Сто години самота“ догодина! - http://literaturatadnes.com/archives/708, 26 ян. 2011

Години след литературния скандал с неуредени авторски права и безпрецедентният отказ творбите му да се публикуват у нас, Габриел Гарсия Маркес се завръща в целия си блясък, благодарение на издателство „Лъчезар Минчев“. Вижте любопитните подробности, идващи директно от кухнята, за това кога и какво ще видим на майстора на магическия реализъм!
Последният роман на писателя, издаден у нас, е
„За любовта и други демони“ – книга, чиито литературни качества са безспорни, но изпълнението по родното издание граничи с ужасяващо.
Без пренос на думи, с неравни полета, на нискокачествена вестникарска хартия, много грешки, включително използване на английски кавички, сбъркано оригинално заглавие и други, показва бързата ни проверка на томчето, което се намира само при антиквари и то на безумно високи цени.
Годината е 1998, а реакцията на Маркес и по-скоро на неговия агент – госпожа Балселс – отказ за по-нататъшни отношения с български издателства, тъй като това не са първите проблеми, създавани от наши сънародници – по-рано например самият писател е научил, че са му заплатени авторски права за определен сравнително малък тираж, а фактически книгите му са десетократно повече.
Понятието „забрана за издаване“ обаче е пресилено, обясни пред Литературата Днес издателят Лъчезар Минчев, който през годините не е прекъсвал контактите си с Кармен Балселс, запазил е добрите си отношения с нея и ето че сега, 18 години по-късно, отново се заема с трудната задача да поднесе Габриел Гарсия Маркес на българския читател. „Сега почти не сме преговаряли – поне не така, както хората си представят едни тежки и сложни преговори, ако не броим уточненията по условията на договорите. Писах на госпожа Балселс, обясних ѝ, че господин Маркес липсва на хората тук и че според мен е време да им го дадем, и тя каза: „Чудесно, много се радвам, че отново ще работим с България.“, каза още той.
Първото ново издание след дългогодишната пауза е „Дванайсет странстващи разказа“ –
публикувано на български език от същия този Лъчезар Минчев през 1993 в два варианта – луксозен и обикновен. Сега, през първата половина на 2011, името на колумбийския гений отново ще се появи по рафтовете на книжарниците за нови книги – със сборника си, който все пак няма славата на най-известните произведения на писателя.
Плановете пред издателството обаче са сериозни. „Лъчезар Минчев“ планира през следващите няколко години да извади на показ всички художествени произведения на Маркес, като дори е очертан примерен график.
След „Дванайсет странстващи разказа“, вероятно за Коледа, ще видим преиздаден „За любовта и други демони“. Преводът на вече покойния Лъчезар Мишев и вече се работи по неговото осъвременяване и изглаждане на неточните реалии.
През пролетта на 2012 пък ще цъфне невижданият в България последен роман на Маркес – неговата фиктивна автобиография „Спомен за моите тъжни проститутки“. За него още не е избран преводач, а заглавието е само работно.
„Плановете засега са по една книга на половин година. Наистина, бихме могли и малко по-често, но е важно да не направим грешката, която наши колеги направиха в началото на 90-те години.“, издаде Минчев.
Чак през втората половина на 2012 вероятно на пазара ще се появи и един от двата любими романа на Маркес, с които той си спечелва прозвището „майстор на магическия реализъм“. Тогава най-накрая ще можем да имаме на по-достъпни цени от предлаганите от антикварите „Любов по време на холера“. За разлика от него обаче, където няма причини преводът да е бил подлаган на цензура и вероятно ще претърпи съвсем малки промени, то при следващото планирано заглавие и шедьовър на Нобеловия лауреат, „Сто години самота“, има.
„Тя изисква повече внимание, защото със сигурност е кастрена (самият преводач Румен Стоянов след ’89 дори се е шегувал, че тук е издадена „Седемдесет години самота“, а не „Сто…“ заради цензурата, бел. ред.) и искам всичко да е прецизно.“, заяви издателят, като уточни, че е книга, която ще се работи текущо и ще бъде пусната веднага щом преводачите и самият той са сигурни в качеството на българския текст.
„2012 не е невъзможен срок“, закани се още той.
Колкото до самите издания, издателството обещава да има по два варианта – по един луксозен, с твърди корици, обложка и ласе, както и един обикновен с по-ниска цена. За „Дванайсет странстващи разказа“ цената на скъпия том, който ще излезе и първи, по предварителен план ще е 16 лева.
„Българският читател ще получи книгите, както ги е написал Габриел Гарсия Маркес. Това е най-важното. Много е приятно да можеш да кажеш така.“, заключи Минчев.
А това, както всички се досещаме, е добра новина за всички почитатели на силната литература. Дерзайте и чакайте първата порция Маркес!

Други източници:

Габриел Гарсия Маркес. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81
Един писател с огромни криле отново в България! - http://www.latchezarmintcheffpublishers.com/?p=330, 22 декември 2010

Габриел Гарсия Маркес — Уикицитат. - http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81

13 Мъдри Мисли За Живота - Габриел Гарсия Маркес. - http://vbox7.com/play:02593f99

Цената на живота и Габриел Гарсия Маркес. - http://www.pisalka.net/?p=101, 16 февруари 2009; Габриел Гарсия Маркес - прощално писмо. - http://www.crossroadbg.com/gabriel_garsiq_markes_-_prosthalno_pismo.html; http://truden.com/article83.html

събота, 26 февруари 2011 г.

Разпространение на социалните мрежи по света

Социалните мрежи, които започват да завоюват виртуалното пространство през 1995 г., в края на ХХ в. придобиват световен размах. Но наред с транснационалните мрежи, такива като Facebook и Twitter, в някои страни се развиват локални социални пространства. Например в Русия това са "Вконтакте" и "Одноклассники", в Испания - Tuenti, в Китай - Renren.

петък, 25 февруари 2011 г.

"Книгомания" (www.knigomania.bg)

Лого на "Книгомания" за Св. Валентин

"Книгомания" е създадена през 1992 г. В момента фирмата е най-големият вносител и разпространител на чуждоезикова литература, на руски и английски език на територията на страната.
Тя работи с водещи издателства от Великобритания, САЩ, Германия и Русия. Нейни партньори са Harper Collins, Penguin, Oxford, Random House, Elsevier, h.f. Ullmann, Thames & Hudson, Phaidon и много други.
"Книгомания" е лидер в издаването на луксозни и стойностни албуми за изкуство, дизайн, география, природни и исторически забележителности, енциклопедии и справочници.
Основните раздели в асортимента на електроннията й книжарница и броят на заглавията в тях са: Книгомания - издания (134), Бестселъри (33), Автомобилизъм (157), Аудио. Видео (1034), Бизнес. Икономика (1300), Бит. Хоби (975, Военно дело (870), География (2211), Детски/юн. книги (2977), Езотерика. Парапсихология (1158), Изкуство. Архитектура (5186), История. Политика (994), Календари (318), Комикси (210), Компютри. Интернет (602), Красота. Здраве. Еротика (245), Кулинария (785), Медицина. Психология (2792), Музика (260), Наука (132) (Зоология, Ботаника, Екология), Религия (1115), Списания. Плакати (1183), Спорт (1144), Справочници. Енциклопедии (2620), Учебна литература (923), Художествена литература (13366), Философия (184).
Обособен е раздел за книгите с награди - "Пулицър", Нобелова награда, "Букър", National Book Award.
Обект на особено внимание са книгите, които са филмирани, както и предназначените за специалисти - "Книги на големия екран" и "За вас професионалисти".


Книжарници "Книгомания" има в София, Варна, Пловдив и Стара Загора.
Към фирмата функционира "Книгомания Клуб". Купувачът може да получи клубна карта при покупка на стойност над 50 лева от определени книжарници на веригата. Картата дава право на притежателя й на 5% отстъпка при всяка покупка, 10% отстъпка - при покупка за над 100 лева, покупки на стоки със стикер "Книгомания Клуб" на специални цени.

Клубна карта "Книгомания"

Редовно се извършва класация на най-продаваните книги, наречена "Топ 10". Ежедневно
избрана книга се продава със специална отстъпка и се предлага като "Промоция на деня".
Промоция на деня

Фирмата приема за своя каузата за по-добро бъдеще в по-добър свят - "Еко Книгомания". Тя е сред подкрепилите идеята за устойчиво развитие като партнира на Горичка.бг в организирането на форум “Храна”, проведен на 27 ноември 2010 г. в Модерен театър. Участва и във форум “Дом” (26 февруари 2011 г.).
В книжарниците и при партньорите й могат да се намерят книги за "зелен начин на живот", биоземеделие, органична архитектура и екологичен дизайн, за образование по въпросите на пълноценното хранене при оптимално използване на хранителните продукти.


"Еко Книгомания" - "Да посадим дърво"

сряда, 16 февруари 2011 г.

Социалните мрежи в Европа

Между 17 август и 16-ти септември 2010 г. GMI провежда онлайн проучване по поръчка на Mediacom Science.
В панела са включени интернет потребители – 1225 французи, 1105 германци, 1045 белгийци, 1010 италианци, 540 испанци и 501 холандци, на възраст между 14 и 69 години.
Проучването разкрива зрелостта на страните по отношение на най-често срещаните практики в социалните мрежи.

Италианците посещават по-често социалните мрежи, но имат по-малко приятели
Среден брой на посещенията на социалните мрежи по страни


Средният брой на сайтовете, посещавани от потребителите на социалните мрежи, е 1,9 във Франция, 2,3 – в Нидерландия, 2,2 – в Германия и в Испания.
Средният брой на приятелите на членовете на тези сайтове е най-голям в Италия – 87, във Великобритания и в Холандия – 77, в Испания – 69, в Германия – 57, Франция – 53.


Две трети от европейците преглеждат профила си всеки ден
Честота на посещенията на социалните мрежи


Най-привързани към социалните мрежи са италианците – 76 % от които преглеждат профила си поне веднъж на ден, докато Холандия е с най-малък брой ежедневни посещения на потребителите.
Във всички страни около 90 % от потребителите посещават профила си поне веднъж седмично.

Facebook доминира на сцената, изключение е Нидерландия
Най-важни социални мрежи в Европа


В Германия по брой на потребителите Facebook (60 %) е пред MeinVZ (50 %) и Wer-kennt-wen.de (36 %).
Във Великобритания Facebook (94 %) изпреварва Twitter (28 %) и Friends Reunited (25 %).
В Италия Facebook е пред MySpace (21 %), Twitter (17 %), domineTuenti (37 %).
Но Нидерландия има по-различен лидер – Hyves.nl, който обединява 80 % от потребителите на социалните мрежи, изпреварвайки Facebook (63 %) и LinkedIn (24 %).

Обединеното кралство е с най-голям брой фенове на марки
Относителен дял на потребителите, фенове на марки


Във Франция 36 % от феновете са възраст от 20 до 29 години, една четвърт – от 30 до 39 години, 21 % - от 14 до 19 години, 12 % - от 40 до 49, а 7 % са над 50 години. Повече от половината са с висше образование и имат над 2000 евро нетен месечен доход на домакинство.
40 % сред тях търсят информация за марката, 28 % искат да намерят хора, с които да споделят своя интерес, и само 25 % искат да покажат своята ангажираност (привързаност) към марката.

Twitter: Една четвърт от французите споделят своите бюлетини
Бюлетини: абонирани, които споделят в социалните мрежи


Функцията „Споделете с вашата мрежа” се използва в Европа рядко от абонираните за бюлетини.
Въпреки това, 14 % от потребителите на Facebook в Италия, абонирани за бюлетини, вече са използвали тази функция, 13 % - във Франция, 12 % - в Германия и във Великобритания.
26 % от потребителите на Twitter във Франция споделят своите бюлетини, 21 % - в Италия, 19 % - в Испания, 18 % - във Великобритания и в Германия.

Октав Мирбо


(16 февруари 1848 г. — 16 февруари 1917 г.)

"Портите на живота правят път на едно единствено нещо, отварят се само пред дворците и градините на смъртта. И вселената ми изглежда като огромна, неумолима градина на мъченията." ("Градината на мъките")


Портрет от E. Gondouin

Октав Мирбо e френckи журналист, kpитик нa изкуствoтo, памфлетист, автор на романи и дрaмaтург. Твopчecтвo му ce e ползвалo c гoлeми обществени и европeйcka успexи като eднoвpeмeннo c товa e билo единодушно прието от водещитe литeрaтурни и apтистични aвaнгapди, koeтo e pядko cpeщaнo явление за онази епоха.
Cлeд първоначалните си статии kaтo жуpнaлиcт, публикувани в интерес нa бoнaпaрдиcтитe, каkто и cлeд литeрaтурнитe cи дебюти, kъдетo e бил пpинудeн дa пишe пoд paзлични псевдоними, Мирбо ce ocвобождава oт тази своя зависимост едва cлeд пepиoдa нa гoлeмитe вълнeния между 1884-1885 г. Oт тoзи мoмeнт нататък, писателят потапя перото си в имeтo нa cвoите нравствени и ecтeтичeckи цeннocти [4].
Пpивъpжeниk нa aнapxизмa и страстен зaщитник нa делото нa Aлфред Дpайфус, Мирбо олицетворява aнгaжиpaния интeлekтуaлeц в обществените дела и нeзaвиcим, oт koятo и дa e билo пoлитичecka пapтия. Нeгoв дълг e дa запази, пpeди вcичko мсълта си прозорлива и ясна и дa ни нakapa нac, cвoeвoлнитe cлeпци дa видим oнoвa, koeтo oбиkнoвeнo избягвaмe дa пoглeднeм право в oчитe. Kpитиk нa изkуcтвoтo, Октав Мирбо ce бopи eднoвpeмeннo зa "гoлeмитe бoгoвe нa cвoeтo cъpцe" kaтo възпявa твоpчеството нa Oгюcт Poдéн, Kлoд Moнe, Kaмий Пиcapò, Фeлиkc Вaлoтoн и Пиep Бoнap. Toй e cъщo така и oтkpивaтeл нa таланта нa Вaн Гoг, Kaмий Kлoдeл и Mopиc Утpильo.
Cлeд дeceтинa poмaнa, нaпиcaни пoд paзлични псевдоними, oт koитo пeт ca дocтъпни пo Интepнeт (издaтeлcтвo Boucher: www.leboucher.com), Октав Мирбо стъпва oфициaлнo нa литeрaтурaтa cцeнa cъc зaбeлeжитeлния cи poмaн "Голгота" ("Le Calvaire", 1886 г.).
Мирбо публиkувa "Aбат Жюл" ("L'Abbé Jules", 1888 г.), пъpвият във френckaтa литература poмaн, написан в духа на Достоевски и предшестващ психоанализитe на Фройд, където ce oтkpoявaт двaмa зaбeлeжитeлни пepcoнaжa : aбат Жюл и отец Пaмфил.
В "Ceбacтиaн Pok" ("Sébastien Roch", 1890 г.) Октав Мирбо, пpecтъпвaщ peлигиoзнaтa зaбpaнa или изнacилcтвaтa нa млaдeжи oт cвeщeници (пpoдължилo дa cъщecтвувa още цялo eднo cтoлeтиe), ce ocвoбождавa oт натрупалитe се у него тpaвми, oт нacилиятa, нa koитo e бил пoдлoжeн, по време на пpecтoя си пpи йeзуититe във Вaн.
Пpeз този период, Мирбо пpeтърпява гoлямa ekзиcтeнциaлнa и литepaтуpнa kpизa. Въпpekи вcичko, пиcaтeлят публиkувa пoд фopмaтa нa фeйлeтoни eдин изkлючитeлeн пpeekзиcтeнциaлeн poмaн, написан въpxу тpaгeдиятa нa apтиcтa и oзаглавeн "B нeбeтo" ("Dans le ciel", 1892-1893 г.), в който поставя на сцена eдин xудoжниk – прототип, взaимcтвaн изцялo по образа нa Вaн Гoг (1886 г.), в който благодарение на думите, писателят ce oтърсва oт болките на пагубнатa cтpacт kъм Юдит - жeнa c низъk мopaл, пpeименувана Жулиeт.
Октав Мирбо е първият притежател на картината "Перуники" ("Ириси") на непризнатия тогава Ван Гог. На картината е нарисувана градината на психиатричната клиника във френския град Сен Реми, в която холандският художник е пациент.
Тя е нарисувана през 1989 г., само няколко месеца преди творецът да се самоубие на 37-годишна възраст. Въпреки това картината излъчва невероятна жизненост.
Мирбо пише: "Колко добре той е разбрал изтънчената природа на цветята!".


"Перуники" от Ван Гог

През 1987 г. тя се превръща в най-скъпата картина в света, продадена за $ 54,000,000 на Алън Блонд и след това препродена на музея Getty в Калифорния.

В днитe, cлeдвaщи пpoцeca нa Дpайфус – период, през koйтo пecимизмът мy ce oбocтpя, Мирбо публиkувa двa poмaнa, oцeнeни от някои kpитици kaтo "ckaндaлни", koитo въпреки това ca пoзнaли oгpoмeн уcпex и са пpeвeдeни нa okoлo тpийceт eзиka, и пpoдължaвaт все още дa ce публиkувaт. Тук именно става въпрос за "Гpaдинaта нa мъkитe" ("Le Jardin des supplices", 1899 г.) и "Днeвниkът нa eднa камериерка" ("Le Journal d'une femme de chambre", 1900 г.), в които авторът прилага тexниkaтa зa cъпocтaвянe нa различни eлeмeнти, пpecтъпвaщ пpaвилaтa зa пpaвдoпoдoбнocт и дocтoвepнocт нa poмaнa, kakтo и oнези зa лицeмepнo блaгoпpиличиe.


Октав Мирбо, камериерка Целестина, 1900 г.


"Гpaдинaта нa мъkитe" ("Абагар", 1992 г.)


"Днeвниkът нa eднa камериерка" ("Пейо К. Яворов", 1984 г.)


"Днeвниkът нa eднa камериерка" ("Профиздат", 1985 г.)

"В историята на литературата има не малко примери как един автор, обречен от първите следващи го поколения за рафтовете на литературния музей, внезапно да оживява по-късно, за да стане свръхактуален в една епоха, от която го делят десетилетия или столетия. Такава странна съдба има и френският писател Октав Мирбо.
Нашумял, скандализиращ "приличното общество" на браздата между ХІХ и ХХ век, починал в годините на Първата световна война - неговите творби постепенно биват изместени от книгите на великите му съвременници.
Но - това е парадоксът на "възкресението" на Мирбо - него го преоткрива един радетел на "осмото изкуство", което няма дори своя муза. Той се казва Луис Бунюел и днес е познат като един от основоположниците на съвременното кино, един от бащите на новото кинематографично виждане на действителността, един от сътворците на естетиката на екрана. Именно Бунюел поставя "Дневникът на една камериерка" (1964 г.) и този филм предизвиква необичайна реакция сред публиката. Той ще остане по-късно в златния фонд на киното и причината следва да търсим колкото в гения на режисьора, толкова и в непреходното откритие на творбата, която послужи за литературна основа." [1]






Според Вера Шитова: “Бунюел снима филма си с твърда, безпощадна ръка, по снайперистки точна: нищо излишно - свидетелства, реална сила на фактите, прямота, ненуждаеща се от метафори. Филмът би могъл да ни се стори безстрастен, ако под класически съвършената му изобразителна повърхност не се криеше яростният и изгарящ темперамент на презрението...И само в края на филма той, вечният бунтар, си позволява открито памфлетно изявление" [8].

B пocлeднитe cи пoвecтвoвaтeлни твopби : "Автомобил 628-E8" ("La 628-E8", 1907) и "Дингo" ("Dingo", 1913 г.), чийто eдинcтвeни гepoи не cа никой друг, освен koлaтa и kучeтo му, автoрът зakлючaвa c пpиcъдaтa cи kъм зacтapeлия и пpивиднo peaлиcтичeн poмaн, като oтдaвa изцялo изpaз нa своето въoбpaжeниe.


Автомобилът на Октав Мирбо

В тeaтъpa Октав Мирбо e пoзнaл cвeтoвeн уcпex c kлacичeckaта koмeдия нa нpaвитe и xapakтepитe, нaпиcaнa в тpaдициятa нa Moлиep: "Интересите преди всичко" ("Les affaires sont les affaires", 1903 г.). B нeя ce oтkpoявa пepcoнaжът нa Изидop Льoшa - тъpгoвeц, зaнимaвaщ ce c мнoжecтвo cдeлkи eднoвpeмeннo, плoд нa cъвpeмиeтo и пpeдшecтвeниk нa oнзи тип бизнecмeни kaтo Бepнap Тaпи или Бepлуckoни, пeчeлeщи пapи oт вcичko и paзcтилaщи пипaлaтa cи по цeлия cвят.
Пpeз 1908 г., в kpaя нa eднa дългa cъдeбнa и мeдийнa битka, пиcaтeлят пocтaвя нa cцeнaтa нa "Koмeди Фpaнceз" ckaндaлнaта пиeca "Дoм" ("Le Foyer", 1908 г.). В тoвa cвoe пpoизвeдeниe, твopeцът пpecтъпвa дpугo тaбу или oнoвa, зaд koeтo ce пpиkpивaт иkoнoмичeckaтa и cekcyaлнa ekcплoaтaция нa млaди мoмичeтa в пpивиднo блaгoтвopитeлeн дoм.
Мирбо e пocтaвил cъщo така нa cцeнa шecт kpaтkи пиecи нaпиcaни в eдин akт и в изkлючитeлнo нoвaтopckи дyx, и пyблиkyвaни пoд зaглaвиeoтo "Фapcoвe и алегории" ("Farces et moralités", 1904 г.). B тяx, тoй пpeдxoждa тeaтъpa нa Б.Бpeщ, Mapceл Eмe, Xapoлд Пинтap и Йoнecko като пoднacя пpиcъдaтa cи нa ypoвeнa нa peчтa и дeмиcтифициpa зakoнa ycмивaйkи peчтa нa пoлитиците.
Мирбо нe e бил ниkoгa зaбpaвeн и нe e пpecтaвaл дa ce пyблиkyвa, aлa чecтo oгpoмнoтo мy твopчecтвo e билo лoшo чeтeнo или cведено до тpи твopби. Писателят e преминaл дълъг пьт нa нepaзбиpaeмocт от страна на aвтopи нa yчeбници и иcтopии нa литeрaтурaтa. Зa щacтиe, пpeз пocлeднитe пeтнaдeceт гoдини, ниe пpeoтkpивaмe пoд дpyгa cвeтлинa и oцeнямe мнoгo пo-дoбpe приносa нa Okтав Мирбо нa пoлитичeckaтa, литeрaтурнa и apтистичнa cцeнa нa Бeл Епok, kakтo и в paзвитиeтo нa литepaтypнитe жaнpoвe.

Разказът "Прокълнатата ливрея" на Октав Мирбо е публикуван в сборника "Светове" (с. 473 - 482), издаден от ИК „Офир“ през 1995 г. в Библиотека „Фантастика“, №4.



На 8 февруари 2011 г. вестник "Монитор" съобщава, че актрисата Елена Виденова-Гроздева възстановява моноспектакъла си „Дневникът на една камериерка” от Октав Мирбо, който ще се играе в салона на читалище „Славянска беседа”. Представлението е създадено преди 15 години, но сега е обогатено с три песни, изпълнени от актрисата с акомпанимент на пиано.



Източници:

1. Дневникът на една камериерка. - http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=24525&title=%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0
2. Елена Гроздева с моноспектакъл. - http://www.monitor.bg/article?id=279188
3. Мирбо, Октав. Градината на мъките. - http://chitanka.info/lib/text/17237-gradinata_na_mykite? [Превод от френски: Георги Ст. Шопов, 1992]
4. Октав Мирбо - Биография. - http://mirbeau.asso.fr/dpresentationsaccueil/bulgare.htm
5. Октав Мирбо. - Уикипедия. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%B1%D0%BE
6. “Перуники” - истинска феерия на цветовете. - http://paper.standartnews.com/archive/2003/09/26/familyfolio/s3855_7.htm
7. Светове. - http://www.sfbg.us/book/OFIR-BFN-0004
8. Шитова, Вера. Дневникът на една камериерка. - http://www.cinefish.bg/Panorama-na-Luis-Bunyuel-v-Odeon-news3373.html
9. Société Octave Mirbeau, Angers. - http://mirbeau.asso.fr/

вторник, 15 февруари 2011 г.

65 години от публикуването на първия брой на вестник "Стършел"



Що е „Стършел” свършил...[2]

„Работата във вестник „Стършел” всекидневно превръща гения в талант”, казвал карикатуристът Георги Чаушов за хумористичния седмичник, който забавлява читателите си от 1946 година до днес. Посветени на мисията да казват сериозни неща по смешен начин, през редиците на „Стършел” са преминали много от известните ни писатели, поети и художници. На страниците на вестника са творили Богомил Райнов, Валери Петров, Радой Ралин, Станислав Стратиев, карикатуристите Никола Мирчев, Марко Бехар, Борис Димовски… „Смешките по телевизията бързо се забравят, дори и да са глупави. На хартията обаче глупостта лъсва със страшна сила. Тук трябват много повече усилия и много повече талант”, смятат днес в редакцията на вестника, който понастоящем няма аналог на пазара на печатни издания.


От книгата “Гнездото на стършелите”

Всъщност „Стършел” е и най-старият български вестник, който излиза вече 63 години, без да сменя името си и без да е прекъсвал. За да се разкаже цялата му история, ще са нужни поне няколко тома, а списъкът с известни творци, сътрудничили на вестника, ще заеме завидно количество страници… Започнал като издание на Отечествения фронт и дело на леви интелектуалци, които искат да създадат смешно, забавно и критично четиво, „Стършел” се появява за първи път през февруари 1946 година.В първоначалния състав на вестника са Димитър Чавдаров - Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов,Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев. Една от целите на изданието е да даде отпор на сатиричната рубрика на Трифон Кунев „Ситни-дребни … като камилчета”, която вестникът на БЗНС (НП) „Народно земеделско знаме” отпечатва ежедневно на първа страница и която добива голяма популярност. В по-късен етап “Стършел” става издание на Централния комитет на БКП. Въпреки че в началото хуморът от страниците на „Стършел” прилича повече на комунистическа пропаганда, в по-късен етап вестникът се превръща в отдушник на натрупаното недоволство и става любимо четиво на народа. По талантлив начин списващите го успяват да напипат обществено значими проблеми и да изразят позицията си, заобикаляйки цензурата, доколкото е възможно. „„Стършел” беше един оазис на фона на другите вестници, по-свободно се говореше и по-свободно се пишеше, и по-свободно се мислеше. Ти можеш ли да си представиш, че в „Работническо дело” се заключваха даже тоалетните…”, спомня си годините на социализма днешният главен редактор Михаил Вешим. За Вешим казват, че е най-звучно смеещият се редактор в историята на вестника: когато се засмее в редакцията, счетоводителката, която живее на 500 метра, се събужда и тръгва на работа…


Първият брой на “Стършел”, излязъл на 15 февруари 1946 г.

Днес „Стършел” е сред малкото независими печатни издания в България – не се издържа от реклама, а от продажби, авторите са и собственици на изданието. Въпреки че неведнъж е бил на косъм от закриване, „Стършел” продължава да излиза и да има верни читатели. В началото на 90-те години тиражът му достига 400-500-хиляди броя. Днес редакцията се помещава в Градската библиотека на пл. „Славейков” и се е свила до по-малко от десет души, а тиражът е едва 10 000. Независимо от това „Стършел” има абонати на пет континента, а списващите го не са и помисляли да сменят работното си място. В „постоянния състав” на вестника са Йордан Попов, Румен Белчев, Сергей Трайков, карикатуриста Ивайло Нинов и Михаил Вешим, според когото да се занимаваш в днешно време със сатира е малко лукс, като играта на голф – не всеки може да си го позволи. „Докато другите правят пари с простотии и се състезават кой ще спечели повече, ние сме заели една морална позиция в продължение на тия 20 години (от 89-а насам – б.а.). За нас това е удовлетворението. За други главни редактори удовлетворението е да имат мерцедес”, казва Вешим.


Едно от многото “Стършелчета”, които са подредени в редакцията

По времето на социализма в „Стършел” се появява рубриката „Що е Стършел свършил”, в която се проследява как конкретни проблеми са били решени благодарение на публикации във вестника - нещо като сегашните репортажи на „Господари на ефира”, само че във вестникарски вариант. В „Стършел” за пръв път излиза критика към Външно министерство по повод драмата на двама българи, имали нещастието да бъдат обрани в Букурещ. Оставайки без пари и паспорти, те потърсили помощ от българското посолство там. Освен че не им оказали съдействие, от посолството не особено любезно ги посъветвали да си пазят по-добре вещите. Двамата едвам се прибрали до България, благодарение на случаен тираджия, който се съгласил да ги превози до границата. „Писахме за това нещо срещу Външно министерство и имаше голям отзвук – измениха някои правила и заплануваха средства, които да има всяко българско посолство в чужбина за такива критични случаи”, разказва заместник-главният редактор на „Стършел” Йордан Попов, който работи тук от 1968 година и е нещо като „живата история” на вестника.
Преди 89-а „Стършел” поддържа постоянна рубрика „Четиво за министри и генерални директори”, насочена към хора на високи позиции в държавата и нейните предприятия. „Министри не са се критикували много, даже въобще не, но на ниво генерални директори, можеше да има някаква критика”, разказва Михаил Вешим. В тази връзка Йордан Попов си припомня свой материал, в който критикувал генералния директор на тогавашния „Винимпекс”, затова че купува прекалено скъпи тапи за винените бутилки. „Писахме срещу него, че прави страхотно неизгодни сделки за България и че купува тапи от Португалия на десет пъти по-висока цена, отколкото е световната цена на корка. Тогава изнасяхме страшно много вино за бившия Съветски съюз и тапите бяха страшно необходими. И изведнъж дойдоха от органите за сигурност и казаха – „Преставайте вече да се занимавате с него и с това. Тези тапи се купуват, за да се подкрепя португалската комунистическа партия…”, а тя беше… аха-аха да дойде на власт….Ние откъде да знаем? И ето това е, можеш да се радваш – ей, как ударихме тоя генерален директор, а на практика на него му нарежда някой друг”, разказва Йордан Попов и допълва: „ За каква критика може да става въпрос, щом един цял живот на Велин Андреев (карикатуриста – б.а.) му мина в това да си защитава брадата, правото да носи брада? И беше принуден да си извади бележка от киноцентъра, че участва в патриотична продукция, за да го оставят на мира. Иначе много се харесваше на милицията, и непрекъснато - я тоя с брадата, я ела тука…”


От книгата “Гнездото на стършелите”, издадена по случай петдесетгодишнината на вестника

„Някой път пишеш фейлетон заради едно изречение. Нали викат, че в България не е имало цензура официално… В Полша имаше цензура, и те си знаеха нашите колеги там .Тук трябваше да надхитряваш главния редактор - официално цензура няма, но всъщност той е цензорът. И много внимателно чете всичко. И той, като вземе да махне това изречение, заради което си пуснал фейлетона, то за какво ли излиза….”, смее се Михаил Вешим. Йордан Попов пък се сеща как Асен Босев, докато бил главен редактор на вестника, по невнимание разписал материал, насочен срещу построяването на асфалтов път до собствената му вила. Текстът излязъл, а съседите на Босев дълго му се ядосвали заради „предателската” статия.
В края на 80-те години пък спрели вестника от печат, заради несполучлива карикатура на Тодор Живков като „миротворец на Балканите”, понесъл в ръка маслинови клонки. „Художникът се беше престарал и в стремежа си да нарисува Тодор Живков като ангел, го беше нарисувал като олигофрен - с голяма глава, тесни рамене, като дебил някакъв. И някой в ЦК се беше загледал в тая карикатура и вика „Какво е това чудо?”. Спряха тиража на „Стършел” и излезе нов брой с друга карикатура на това място”, разказва Вешим.
Хумористичните рисунки в „Стършел” неведнъж са създавали необичайни ситуации. През 1949 г.вестникът публикува карикатура, изобразяваща грамаден мъж, легнал насред оградения си двор. Тя е насочена е срещу тогавашния председател на ТКЗС-то в с. Джулюница, Горна Оряховица, който си бил запазил частна градина в центъра на кооперативния блок. 45 години по-късно в редакцията на „Стършел” пристига сина на героя от Джулюница и моли за съдействие, за да си върне земята – карикатурата била единственият „документ”, доказващ, че баща му има декар и половина овощна градина, която синът иска да си вземе. „Стършелите” на майтап изпращат писмо в поземлената комисия, в което обясняват, че въз основа на публикацията от 1949 г., земята трябва да бъде върната на сина на бившия председател. След три месеца човекът цъфнал в редакцията да ги почерпи - върнали му земята… заради една карикатура.


“Стършел” след 10-и ноември - карикатура от броя, излязъл на 24 ноември 1989 г.

След промените вестникът събира триста хиляди подписа от верни читатели, благодарение на които през 1990 г. успява да се откъсне от партията и да стане независим. Собственик на издателските права става Профсъюзът на работещите в „Стършел” . През 90-те години обаче изданието на два пъти е на косъм от изчезване. По времето на Жан Виденов вестникът закъсва сериозно - заради инфлацията цената му непрекъснато се променя, не могат да се съберат плащанията и т.н. Навръх кризата обаче спечелват проект на „Уестминстърската фондация за демокрация”, в рамките на който да изследват и опишат хумора на балканските страни. „Резултатите” естествено са публикувани в приложение към „Стършел” под надслов „Да се смеем заедно”. Благодарение на това вестникът оцелява. През 1995 г. редакцията е разбита и обрана, а касата на „Стършел” опразнена. Тогава пък помагат от „Отворено общество”, като снабдяват хумористите с нови компютри.
Въпреки че е трудно да издаваш вестник без солидни спонсори и рекламодатели, „Стършелите” не се отказват от мисията да забавляват читателите по интелигентен начин и да заявяват позицията си. Освободени от идеологическата цензура обаче, те се натъкват на икономическата. Поредица от фейлетони на Михаил Вешим за строителния предприемач Барбуков довежда самия бизнесмен в редакцията. Вешим пише, че Барбуков завлича клиентите си, които плащат за апартаменти и после не ги получават. „И той (Барбуков – б.а.) дойде в редакцията и пита, „Кой ви плати, за да пишете тия неща?”. Въобще не му идваше наум, че това не е неговата конкуренция - спомня си Вешим. - Тогава той казал на Йордан Попов, който беше главен редактор: „Господин Попов, знаете ли, че мога да наема цигани за 500 лева да пребият вашия автор, вместо да се разправям по съдилища?”. Щото той знаеше, че не можем да се съдим, то си беше самата истина – и досега има хора, които не могат да си вземат апартаментите от Барбуков, един апартамент го продава на трима души. Беше изключително некоректен и „Стършел” предупреди за тая работа”.
По едно време в „Стършел” се появява рубриката „Топ-идиот”, в която се цитират и коментират идиотщини от пресата. По този повод вестникът редовно връчва и награда на най-изявените издания. Наградата е тиква, тип свинска. По този повод в „24 часа” излиза сензационното заглавие „Отрязана свинска глава връчват „Стършелите ” - по линия на синонимите в редакцията сменили „тиква” с „глава”, представяйки хумористите в доста кървава светлина. „Както и да е, връчихме тогава на „Жълт труд” тая свинска тиква и главната редакторка не дойде да си вземе наградата, а изфуча, „Аз имам страхотно „Волво”, а вие какви сте?”. Така че наистина не са измерими нещата, тя има страхотно „Волво”, а ние се возим с рейса…”, смее се Вешим.
От редакцията признават, че се издържат от продажбите и не получават големи заплати. „Това си е наш избор. Смятаме, че така е нормално да бъде за един вестник с позиция. Един има мерцедес, друг позиция - категоричен е Михаил Вешим. Избрали сме си тая кауза и ще си работим докато можем. Продължаваме в годините една сатирична традиция и се надяваме, че вестникът няма да отмре. Въпреки че се появяват все повече електронни вестници, аз смятам, че хартиеният вестник няма да отмре, най-малкото, защото не можеш да си сложиш на главата монитора, за да не те кацат мухите и да си подремнеш следобеден сън. А със „Стършел” тая работа много хубаво се върши”.


Тази карикатура, изобразяваща Димитър Чавдаров - Челкаш - главен редактор и основател на “Стършел” е окачена на почетно място в редакцията

Екипът днес [1]


Румен Белчев
управител на “Стършел” ООД
Роден на 12 февруари 1953 г. в Бургас.
Завършил журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. В “Стършел” работи от 1978 г.
Автор на книгите “Кучета без село” (заедно със Сергей Трайков), “Часът на музите”, “Буре бира”, “Чрез светло пиво – към светло бъдеще”, “Топ идиот”.
Идеолог и създател на Бирената партия в България.
От 1993 г. – управител на “Стършел” ООД.


Михаил Вешим
Главен редактор
Роден на 17 септември 1960 г. в София.
Завършил журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. В “Стършел” работи от 1982 г.
Автор на книгите “Нотингам форест”, “Австрийците идват”, “И преди, и сега” (сицилиански роман-епопея), “Бай ганьо се завръща” (заедно с Кръстьо Кръстев и Йордан Попов), “Тримата мискетари”, “Елате в страната на “Арда”, “Писма от Нашингтон”.
Главен редактор на “Стършел” от 2003 г.


Йордан Попов
заместник-главен редактор
Роден на 0504.1941 г. в София.
Завършил българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В “Стършел” работи от 1968 г.
Автор на над 30 книги – романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови спектакли са играни на сцената на Сатиричния театър.
На кинофестивала в Солун филмът по негов сценарий “Спри, огледай се, ослушай се” е отличен с наградата “Златната Нике”.
Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния.
От 1996 г. почетен председател на Сдружението на балканските сатирици.
В момента е заместник-председател на Сдружението на българските писатели.
Главен редактор на “Стършел” през периода 1990-1996 г.


Ивайло Нинов
Роден в София на 14 ноември 1960 г.
Завършил графика в Художествената академия.
В “Стършел” работи от 1983 г.
Автор на рубриката “Малкият Иванчо” във в. “24 часа”.
Самостоятелни карикатурни изложби е показвал в София, Будапеща, Виена Братислава, Лондон, Прага, Варшава, Белград, Берлин.


Сергей Трайков
Роден на 26 април 1950 г. в София.
В “Стършел” работи от 1978 г.
Автор на книгите “Кучета без село” (заедно с Р. Белчев), “Убитият мъртвец”, “Вечер, когато слънцето изгрее”, “Война за мир”.


Източници:
1. Къде и как да ни намерите. - http://www.starshel.bg/?pos=7
2. Томова, Нели. Що е „Стършел” свършил за 63 години. - http://e-vestnik.bg/7209, 25 септември 2009.