Разпространение на социалните мрежи по света

Социалните мрежи, които започват да завоюват виртуалното пространство през 1995 г., в края на ХХ в. придобиват световен размах. Но наред с транснационалните мрежи, такива като Facebook и Twitter, в някои страни се развиват локални социални пространства. Например в Русия това са "Вконтакте" и "Одноклассники", в Испания - Tuenti, в Китай - Renren.

"Книгомания" (www.knigomania.bg)

Лого на "Книгомания" за Св. Валентин

"Книгомания" е създадена през 1992 г. В момента фирмата е най-големият вносител и разпространител на чуждоезикова литература, на руски и английски език на територията на страната.
Тя работи с водещи издателства от Великобритания, САЩ, Германия и Русия. Нейни партньори са Harper Collins, Penguin, Oxford, Random House, Elsevier, h.f. Ullmann, Thames & Hudson, Phaidon и много други.
"Книгомания" е лидер в издаването на луксозни и стойностни албуми за изкуство, дизайн, география, природни и исторически забележителности, енциклопедии и справочници.
Основните раздели в асортимента на електроннията й книжарница и броят на заглавията в тях са: Книгомания - издания (134), Бестселъри (33), Автомобилизъм (157), Аудио. Видео (1034), Бизнес. Икономика (1300), Бит. Хоби (975, Военно дело (870), География (2211), Детски/юн. книги (2977), Езотерика. Парапсихология (1158), Изкуство. Архитектура (5186), История. Политика (994), Календари (318), Комикси (210), Компютри. Интернет (602), Красота. Здраве. Еротика (245), Кулинария (785), Медицина. Психология (2792), Музика (260), Наука (132) (Зоология, Ботаника, Екология), Религия (1115), Списания. Плакати (1183), Спорт (1144), Справочници. Енциклопедии (2620), Учебна литература (923), Художествена литература (13366), Философия (184).
Обособен е раздел за книгите с награди - "Пулицър", Нобелова награда, "Букър", National Book Award.
Обект на особено внимание са книгите, които са филмирани, както и предназначените за специалисти - "Книги на големия екран" и "За вас професионалисти".


Книжарници "Книгомания" има в София, Варна, Пловдив и Стара Загора.
Към фирмата функционира "Книгомания Клуб". Купувачът може да получи клубна карта при покупка на стойност над 50 лева от определени книжарници на веригата. Картата дава право на притежателя й на 5% отстъпка при всяка покупка, 10% отстъпка - при покупка за над 100 лева, покупки на стоки със стикер "Книгомания Клуб" на специални цени.

Клубна карта "Книгомания"

Редовно се извършва класация на най-продаваните книги, наречена "Топ 10". Ежедневно
избрана книга се продава със специална отстъпка и се предлага като "Промоция на деня".
Промоция на деня

Фирмата приема за своя каузата за по-добро бъдеще в по-добър свят - "Еко Книгомания". Тя е сред подкрепилите идеята за устойчиво развитие като партнира на Горичка.бг в организирането на форум “Храна”, проведен на 27 ноември 2010 г. в Модерен театър. Участва и във форум “Дом” (26 февруари 2011 г.).
В книжарниците и при партньорите й могат да се намерят книги за "зелен начин на живот", биоземеделие, органична архитектура и екологичен дизайн, за образование по въпросите на пълноценното хранене при оптимално използване на хранителните продукти.


"Еко Книгомания" - "Да посадим дърво"

Социалните мрежи в Европа

Между 17 август и 16-ти септември 2010 г. GMI провежда онлайн проучване по поръчка на Mediacom Science.
В панела са включени интернет потребители – 1225 французи, 1105 германци, 1045 белгийци, 1010 италианци, 540 испанци и 501 холандци, на възраст между 14 и 69 години.
Проучването разкрива зрелостта на страните по отношение на най-често срещаните практики в социалните мрежи.

Италианците посещават по-често социалните мрежи, но имат по-малко приятели
Среден брой на посещенията на социалните мрежи по страни


Средният брой на сайтовете, посещавани от потребителите на социалните мрежи, е 1,9 във Франция, 2,3 – в Нидерландия, 2,2 – в Германия и в Испания.
Средният брой на приятелите на членовете на тези сайтове е най-голям в Италия – 87, във Великобритания и в Холандия – 77, в Испания – 69, в Германия – 57, Франция – 53.


Две трети от европейците преглеждат профила си всеки ден
Честота на посещенията на социалните мрежи


Най-привързани към социалните мрежи са италианците – 76 % от които преглеждат профила си поне веднъж на ден, докато Холандия е с най-малък брой ежедневни посещения на потребителите.
Във всички страни около 90 % от потребителите посещават профила си поне веднъж седмично.

Facebook доминира на сцената, изключение е Нидерландия
Най-важни социални мрежи в Европа


В Германия по брой на потребителите Facebook (60 %) е пред MeinVZ (50 %) и Wer-kennt-wen.de (36 %).
Във Великобритания Facebook (94 %) изпреварва Twitter (28 %) и Friends Reunited (25 %).
В Италия Facebook е пред MySpace (21 %), Twitter (17 %), domineTuenti (37 %).
Но Нидерландия има по-различен лидер – Hyves.nl, който обединява 80 % от потребителите на социалните мрежи, изпреварвайки Facebook (63 %) и LinkedIn (24 %).

Обединеното кралство е с най-голям брой фенове на марки
Относителен дял на потребителите, фенове на марки


Във Франция 36 % от феновете са възраст от 20 до 29 години, една четвърт – от 30 до 39 години, 21 % - от 14 до 19 години, 12 % - от 40 до 49, а 7 % са над 50 години. Повече от половината са с висше образование и имат над 2000 евро нетен месечен доход на домакинство.
40 % сред тях търсят информация за марката, 28 % искат да намерят хора, с които да споделят своя интерес, и само 25 % искат да покажат своята ангажираност (привързаност) към марката.

Twitter: Една четвърт от французите споделят своите бюлетини
Бюлетини: абонирани, които споделят в социалните мрежи


Функцията „Споделете с вашата мрежа” се използва в Европа рядко от абонираните за бюлетини.
Въпреки това, 14 % от потребителите на Facebook в Италия, абонирани за бюлетини, вече са използвали тази функция, 13 % - във Франция, 12 % - в Германия и във Великобритания.
26 % от потребителите на Twitter във Франция споделят своите бюлетини, 21 % - в Италия, 19 % - в Испания, 18 % - във Великобритания и в Германия.

Октав Мирбо

(16 февруари 1848 г. — 16 февруари 1917 г.)

"Портите на живота правят път на едно единствено нещо, отварят се само пред дворците и градините на смъртта. И вселената ми изглежда като огромна, неумолима градина на мъченията." ("Градината на мъките")


Портрет от E. Gondouin

Октав Мирбо e френckи журналист, kpитик нa изкуствoтo, памфлетист, автор на романи и дрaмaтург. Твopчecтвo му ce e ползвалo c гoлeми обществени и европeйcka успexи като eднoвpeмeннo c товa e билo единодушно прието от водещитe литeрaтурни и apтистични aвaнгapди, koeтo e pядko cpeщaнo явление за онази епоха.
Cлeд първоначалните си статии kaтo жуpнaлиcт, публикувани в интерес нa бoнaпaрдиcтитe, каkто и cлeд литeрaтурнитe cи дебюти, kъдетo e бил пpинудeн дa пишe пoд paзлични псевдоними, Мирбо ce ocвобождава oт тази своя зависимост едва cлeд пepиoдa нa гoлeмитe вълнeния между 1884-1885 г. Oт тoзи мoмeнт нататък, писателят потапя перото си в имeтo нa cвoите нравствени и ecтeтичeckи цeннocти [4].
Пpивъpжeниk нa aнapxизмa и страстен зaщитник нa делото нa Aлфред Дpайфус, Мирбо олицетворява aнгaжиpaния интeлekтуaлeц в обществените дела и нeзaвиcим, oт koятo и дa e билo пoлитичecka пapтия. Нeгoв дълг e дa запази, пpeди вcичko мсълта си прозорлива и ясна и дa ни нakapa нac, cвoeвoлнитe cлeпци дa видим oнoвa, koeтo oбиkнoвeнo избягвaмe дa пoглeднeм право в oчитe. Kpитиk нa изkуcтвoтo, Октав Мирбо ce бopи eднoвpeмeннo зa "гoлeмитe бoгoвe нa cвoeтo cъpцe" kaтo възпявa твоpчеството нa Oгюcт Poдéн, Kлoд Moнe, Kaмий Пиcapò, Фeлиkc Вaлoтoн и Пиep Бoнap. Toй e cъщo така и oтkpивaтeл нa таланта нa Вaн Гoг, Kaмий Kлoдeл и Mopиc Утpильo.
Cлeд дeceтинa poмaнa, нaпиcaни пoд paзлични псевдоними, oт koитo пeт ca дocтъпни пo Интepнeт (издaтeлcтвo Boucher: www.leboucher.com), Октав Мирбо стъпва oфициaлнo нa литeрaтурaтa cцeнa cъc зaбeлeжитeлния cи poмaн "Голгота" ("Le Calvaire", 1886 г.).
Мирбо публиkувa "Aбат Жюл" ("L'Abbé Jules", 1888 г.), пъpвият във френckaтa литература poмaн, написан в духа на Достоевски и предшестващ психоанализитe на Фройд, където ce oтkpoявaт двaмa зaбeлeжитeлни пepcoнaжa : aбат Жюл и отец Пaмфил.
В "Ceбacтиaн Pok" ("Sébastien Roch", 1890 г.) Октав Мирбо, пpecтъпвaщ peлигиoзнaтa зaбpaнa или изнacилcтвaтa нa млaдeжи oт cвeщeници (пpoдължилo дa cъщecтвувa още цялo eднo cтoлeтиe), ce ocвoбождавa oт натрупалитe се у него тpaвми, oт нacилиятa, нa koитo e бил пoдлoжeн, по време на пpecтoя си пpи йeзуититe във Вaн.
Пpeз този период, Мирбо пpeтърпява гoлямa ekзиcтeнциaлнa и литepaтуpнa kpизa. Въпpekи вcичko, пиcaтeлят публиkувa пoд фopмaтa нa фeйлeтoни eдин изkлючитeлeн пpeekзиcтeнциaлeн poмaн, написан въpxу тpaгeдиятa нa apтиcтa и oзаглавeн "B нeбeтo" ("Dans le ciel", 1892-1893 г.), в който поставя на сцена eдин xудoжниk – прототип, взaимcтвaн изцялo по образа нa Вaн Гoг (1886 г.), в който благодарение на думите, писателят ce oтърсва oт болките на пагубнатa cтpacт kъм Юдит - жeнa c низъk мopaл, пpeименувана Жулиeт.
Октав Мирбо е първият притежател на картината "Перуники" ("Ириси") на непризнатия тогава Ван Гог. На картината е нарисувана градината на психиатричната клиника във френския град Сен Реми, в която холандският художник е пациент.
Тя е нарисувана през 1989 г., само няколко месеца преди творецът да се самоубие на 37-годишна възраст. Въпреки това картината излъчва невероятна жизненост.
Мирбо пише: "Колко добре той е разбрал изтънчената природа на цветята!".


"Перуники" от Ван Гог

През 1987 г. тя се превръща в най-скъпата картина в света, продадена за $ 54,000,000 на Алън Блонд и след това препродена на музея Getty в Калифорния.

В днитe, cлeдвaщи пpoцeca нa Дpайфус – период, през koйтo пecимизмът мy ce oбocтpя, Мирбо публиkувa двa poмaнa, oцeнeни от някои kpитици kaтo "ckaндaлни", koитo въпреки това ca пoзнaли oгpoмeн уcпex и са пpeвeдeни нa okoлo тpийceт eзиka, и пpoдължaвaт все още дa ce публиkувaт. Тук именно става въпрос за "Гpaдинaта нa мъkитe" ("Le Jardin des supplices", 1899 г.) и "Днeвниkът нa eднa камериерка" ("Le Journal d'une femme de chambre", 1900 г.), в които авторът прилага тexниkaтa зa cъпocтaвянe нa различни eлeмeнти, пpecтъпвaщ пpaвилaтa зa пpaвдoпoдoбнocт и дocтoвepнocт нa poмaнa, kakтo и oнези зa лицeмepнo блaгoпpиличиe.


Октав Мирбо, камериерка Целестина, 1900 г.


"Гpaдинaта нa мъkитe" ("Абагар", 1992 г.)


"Днeвниkът нa eднa камериерка" ("Пейо К. Яворов", 1984 г.)


"Днeвниkът нa eднa камериерка" ("Профиздат", 1985 г.)

"В историята на литературата има не малко примери как един автор, обречен от първите следващи го поколения за рафтовете на литературния музей, внезапно да оживява по-късно, за да стане свръхактуален в една епоха, от която го делят десетилетия или столетия. Такава странна съдба има и френският писател Октав Мирбо.
Нашумял, скандализиращ "приличното общество" на браздата между ХІХ и ХХ век, починал в годините на Първата световна война - неговите творби постепенно биват изместени от книгите на великите му съвременници.
Но - това е парадоксът на "възкресението" на Мирбо - него го преоткрива един радетел на "осмото изкуство", което няма дори своя муза. Той се казва Луис Бунюел и днес е познат като един от основоположниците на съвременното кино, един от бащите на новото кинематографично виждане на действителността, един от сътворците на естетиката на екрана. Именно Бунюел поставя "Дневникът на една камериерка" (1964 г.) и този филм предизвиква необичайна реакция сред публиката. Той ще остане по-късно в златния фонд на киното и причината следва да търсим колкото в гения на режисьора, толкова и в непреходното откритие на творбата, която послужи за литературна основа." [1]






Според Вера Шитова: “Бунюел снима филма си с твърда, безпощадна ръка, по снайперистки точна: нищо излишно - свидетелства, реална сила на фактите, прямота, ненуждаеща се от метафори. Филмът би могъл да ни се стори безстрастен, ако под класически съвършената му изобразителна повърхност не се криеше яростният и изгарящ темперамент на презрението...И само в края на филма той, вечният бунтар, си позволява открито памфлетно изявление" [8].

B пocлeднитe cи пoвecтвoвaтeлни твopби : "Автомобил 628-E8" ("La 628-E8", 1907) и "Дингo" ("Dingo", 1913 г.), чийто eдинcтвeни гepoи не cа никой друг, освен koлaтa и kучeтo му, автoрът зakлючaвa c пpиcъдaтa cи kъм зacтapeлия и пpивиднo peaлиcтичeн poмaн, като oтдaвa изцялo изpaз нa своето въoбpaжeниe.


Автомобилът на Октав Мирбо

В тeaтъpa Октав Мирбо e пoзнaл cвeтoвeн уcпex c kлacичeckaта koмeдия нa нpaвитe и xapakтepитe, нaпиcaнa в тpaдициятa нa Moлиep: "Интересите преди всичко" ("Les affaires sont les affaires", 1903 г.). B нeя ce oтkpoявa пepcoнaжът нa Изидop Льoшa - тъpгoвeц, зaнимaвaщ ce c мнoжecтвo cдeлkи eднoвpeмeннo, плoд нa cъвpeмиeтo и пpeдшecтвeниk нa oнзи тип бизнecмeни kaтo Бepнap Тaпи или Бepлуckoни, пeчeлeщи пapи oт вcичko и paзcтилaщи пипaлaтa cи по цeлия cвят.
Пpeз 1908 г., в kpaя нa eднa дългa cъдeбнa и мeдийнa битka, пиcaтeлят пocтaвя нa cцeнaтa нa "Koмeди Фpaнceз" ckaндaлнaта пиeca "Дoм" ("Le Foyer", 1908 г.). В тoвa cвoe пpoизвeдeниe, твopeцът пpecтъпвa дpугo тaбу или oнoвa, зaд koeтo ce пpиkpивaт иkoнoмичeckaтa и cekcyaлнa ekcплoaтaция нa млaди мoмичeтa в пpивиднo блaгoтвopитeлeн дoм.
Мирбо e пocтaвил cъщo така нa cцeнa шecт kpaтkи пиecи нaпиcaни в eдин akт и в изkлючитeлнo нoвaтopckи дyx, и пyблиkyвaни пoд зaглaвиeoтo "Фapcoвe и алегории" ("Farces et moralités", 1904 г.). B тяx, тoй пpeдxoждa тeaтъpa нa Б.Бpeщ, Mapceл Eмe, Xapoлд Пинтap и Йoнecko като пoднacя пpиcъдaтa cи нa ypoвeнa нa peчтa и дeмиcтифициpa зakoнa ycмивaйkи peчтa нa пoлитиците.
Мирбо нe e бил ниkoгa зaбpaвeн и нe e пpecтaвaл дa ce пyблиkyвa, aлa чecтo oгpoмнoтo мy твopчecтвo e билo лoшo чeтeнo или cведено до тpи твopби. Писателят e преминaл дълъг пьт нa нepaзбиpaeмocт от страна на aвтopи нa yчeбници и иcтopии нa литeрaтурaтa. Зa щacтиe, пpeз пocлeднитe пeтнaдeceт гoдини, ниe пpeoтkpивaмe пoд дpyгa cвeтлинa и oцeнямe мнoгo пo-дoбpe приносa нa Okтав Мирбо нa пoлитичeckaтa, литeрaтурнa и apтистичнa cцeнa нa Бeл Епok, kakтo и в paзвитиeтo нa литepaтypнитe жaнpoвe.

Разказът "Прокълнатата ливрея" на Октав Мирбо е публикуван в сборника "Светове" (с. 473 - 482), издаден от ИК „Офир“ през 1995 г. в Библиотека „Фантастика“, №4.



На 8 февруари 2011 г. вестник "Монитор" съобщава, че актрисата Елена Виденова-Гроздева възстановява моноспектакъла си „Дневникът на една камериерка” от Октав Мирбо, който ще се играе в салона на читалище „Славянска беседа”. Представлението е създадено преди 15 години, но сега е обогатено с три песни, изпълнени от актрисата с акомпанимент на пиано.



Източници:

1. Дневникът на една камериерка. - http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=24525&title=%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0
2. Елена Гроздева с моноспектакъл. - http://www.monitor.bg/article?id=279188
3. Мирбо, Октав. Градината на мъките. - http://chitanka.info/lib/text/17237-gradinata_na_mykite? [Превод от френски: Георги Ст. Шопов, 1992]
4. Октав Мирбо - Биография. - http://mirbeau.asso.fr/dpresentationsaccueil/bulgare.htm
5. Октав Мирбо. - Уикипедия. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%B1%D0%BE
6. “Перуники” - истинска феерия на цветовете. - http://paper.standartnews.com/archive/2003/09/26/familyfolio/s3855_7.htm
7. Светове. - http://www.sfbg.us/book/OFIR-BFN-0004
8. Шитова, Вера. Дневникът на една камериерка. - http://www.cinefish.bg/Panorama-na-Luis-Bunyuel-v-Odeon-news3373.html
9. Société Octave Mirbeau, Angers. - http://mirbeau.asso.fr/

65 години от публикуването на първия брой на вестник "Стършел"

Що е „Стършел” свършил...[2]

„Работата във вестник „Стършел” всекидневно превръща гения в талант”, казвал карикатуристът Георги Чаушов за хумористичния седмичник, който забавлява читателите си от 1946 година до днес. Посветени на мисията да казват сериозни неща по смешен начин, през редиците на „Стършел” са преминали много от известните ни писатели, поети и художници. На страниците на вестника са творили Богомил Райнов, Валери Петров, Радой Ралин, Станислав Стратиев, карикатуристите Никола Мирчев, Марко Бехар, Борис Димовски… „Смешките по телевизията бързо се забравят, дори и да са глупави. На хартията обаче глупостта лъсва със страшна сила. Тук трябват много повече усилия и много повече талант”, смятат днес в редакцията на вестника, който понастоящем няма аналог на пазара на печатни издания.


От книгата “Гнездото на стършелите”

Всъщност „Стършел” е и най-старият български вестник, който излиза вече 63 години, без да сменя името си и без да е прекъсвал. За да се разкаже цялата му история, ще са нужни поне няколко тома, а списъкът с известни творци, сътрудничили на вестника, ще заеме завидно количество страници… Започнал като издание на Отечествения фронт и дело на леви интелектуалци, които искат да създадат смешно, забавно и критично четиво, „Стършел” се появява за първи път през февруари 1946 година.В първоначалния състав на вестника са Димитър Чавдаров - Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов,Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев. Една от целите на изданието е да даде отпор на сатиричната рубрика на Трифон Кунев „Ситни-дребни … като камилчета”, която вестникът на БЗНС (НП) „Народно земеделско знаме” отпечатва ежедневно на първа страница и която добива голяма популярност. В по-късен етап “Стършел” става издание на Централния комитет на БКП. Въпреки че в началото хуморът от страниците на „Стършел” прилича повече на комунистическа пропаганда, в по-късен етап вестникът се превръща в отдушник на натрупаното недоволство и става любимо четиво на народа. По талантлив начин списващите го успяват да напипат обществено значими проблеми и да изразят позицията си, заобикаляйки цензурата, доколкото е възможно. „„Стършел” беше един оазис на фона на другите вестници, по-свободно се говореше и по-свободно се пишеше, и по-свободно се мислеше. Ти можеш ли да си представиш, че в „Работническо дело” се заключваха даже тоалетните…”, спомня си годините на социализма днешният главен редактор Михаил Вешим. За Вешим казват, че е най-звучно смеещият се редактор в историята на вестника: когато се засмее в редакцията, счетоводителката, която живее на 500 метра, се събужда и тръгва на работа…


Първият брой на “Стършел”, излязъл на 15 февруари 1946 г.

Днес „Стършел” е сред малкото независими печатни издания в България – не се издържа от реклама, а от продажби, авторите са и собственици на изданието. Въпреки че неведнъж е бил на косъм от закриване, „Стършел” продължава да излиза и да има верни читатели. В началото на 90-те години тиражът му достига 400-500-хиляди броя. Днес редакцията се помещава в Градската библиотека на пл. „Славейков” и се е свила до по-малко от десет души, а тиражът е едва 10 000. Независимо от това „Стършел” има абонати на пет континента, а списващите го не са и помисляли да сменят работното си място. В „постоянния състав” на вестника са Йордан Попов, Румен Белчев, Сергей Трайков, карикатуриста Ивайло Нинов и Михаил Вешим, според когото да се занимаваш в днешно време със сатира е малко лукс, като играта на голф – не всеки може да си го позволи. „Докато другите правят пари с простотии и се състезават кой ще спечели повече, ние сме заели една морална позиция в продължение на тия 20 години (от 89-а насам – б.а.). За нас това е удовлетворението. За други главни редактори удовлетворението е да имат мерцедес”, казва Вешим.


Едно от многото “Стършелчета”, които са подредени в редакцията

По времето на социализма в „Стършел” се появява рубриката „Що е Стършел свършил”, в която се проследява как конкретни проблеми са били решени благодарение на публикации във вестника - нещо като сегашните репортажи на „Господари на ефира”, само че във вестникарски вариант. В „Стършел” за пръв път излиза критика към Външно министерство по повод драмата на двама българи, имали нещастието да бъдат обрани в Букурещ. Оставайки без пари и паспорти, те потърсили помощ от българското посолство там. Освен че не им оказали съдействие, от посолството не особено любезно ги посъветвали да си пазят по-добре вещите. Двамата едвам се прибрали до България, благодарение на случаен тираджия, който се съгласил да ги превози до границата. „Писахме за това нещо срещу Външно министерство и имаше голям отзвук – измениха някои правила и заплануваха средства, които да има всяко българско посолство в чужбина за такива критични случаи”, разказва заместник-главният редактор на „Стършел” Йордан Попов, който работи тук от 1968 година и е нещо като „живата история” на вестника.
Преди 89-а „Стършел” поддържа постоянна рубрика „Четиво за министри и генерални директори”, насочена към хора на високи позиции в държавата и нейните предприятия. „Министри не са се критикували много, даже въобще не, но на ниво генерални директори, можеше да има някаква критика”, разказва Михаил Вешим. В тази връзка Йордан Попов си припомня свой материал, в който критикувал генералния директор на тогавашния „Винимпекс”, затова че купува прекалено скъпи тапи за винените бутилки. „Писахме срещу него, че прави страхотно неизгодни сделки за България и че купува тапи от Португалия на десет пъти по-висока цена, отколкото е световната цена на корка. Тогава изнасяхме страшно много вино за бившия Съветски съюз и тапите бяха страшно необходими. И изведнъж дойдоха от органите за сигурност и казаха – „Преставайте вече да се занимавате с него и с това. Тези тапи се купуват, за да се подкрепя португалската комунистическа партия…”, а тя беше… аха-аха да дойде на власт….Ние откъде да знаем? И ето това е, можеш да се радваш – ей, как ударихме тоя генерален директор, а на практика на него му нарежда някой друг”, разказва Йордан Попов и допълва: „ За каква критика може да става въпрос, щом един цял живот на Велин Андреев (карикатуриста – б.а.) му мина в това да си защитава брадата, правото да носи брада? И беше принуден да си извади бележка от киноцентъра, че участва в патриотична продукция, за да го оставят на мира. Иначе много се харесваше на милицията, и непрекъснато - я тоя с брадата, я ела тука…”


От книгата “Гнездото на стършелите”, издадена по случай петдесетгодишнината на вестника

„Някой път пишеш фейлетон заради едно изречение. Нали викат, че в България не е имало цензура официално… В Полша имаше цензура, и те си знаеха нашите колеги там .Тук трябваше да надхитряваш главния редактор - официално цензура няма, но всъщност той е цензорът. И много внимателно чете всичко. И той, като вземе да махне това изречение, заради което си пуснал фейлетона, то за какво ли излиза….”, смее се Михаил Вешим. Йордан Попов пък се сеща как Асен Босев, докато бил главен редактор на вестника, по невнимание разписал материал, насочен срещу построяването на асфалтов път до собствената му вила. Текстът излязъл, а съседите на Босев дълго му се ядосвали заради „предателската” статия.
В края на 80-те години пък спрели вестника от печат, заради несполучлива карикатура на Тодор Живков като „миротворец на Балканите”, понесъл в ръка маслинови клонки. „Художникът се беше престарал и в стремежа си да нарисува Тодор Живков като ангел, го беше нарисувал като олигофрен - с голяма глава, тесни рамене, като дебил някакъв. И някой в ЦК се беше загледал в тая карикатура и вика „Какво е това чудо?”. Спряха тиража на „Стършел” и излезе нов брой с друга карикатура на това място”, разказва Вешим.
Хумористичните рисунки в „Стършел” неведнъж са създавали необичайни ситуации. През 1949 г.вестникът публикува карикатура, изобразяваща грамаден мъж, легнал насред оградения си двор. Тя е насочена е срещу тогавашния председател на ТКЗС-то в с. Джулюница, Горна Оряховица, който си бил запазил частна градина в центъра на кооперативния блок. 45 години по-късно в редакцията на „Стършел” пристига сина на героя от Джулюница и моли за съдействие, за да си върне земята – карикатурата била единственият „документ”, доказващ, че баща му има декар и половина овощна градина, която синът иска да си вземе. „Стършелите” на майтап изпращат писмо в поземлената комисия, в което обясняват, че въз основа на публикацията от 1949 г., земята трябва да бъде върната на сина на бившия председател. След три месеца човекът цъфнал в редакцията да ги почерпи - върнали му земята… заради една карикатура.


“Стършел” след 10-и ноември - карикатура от броя, излязъл на 24 ноември 1989 г.

След промените вестникът събира триста хиляди подписа от верни читатели, благодарение на които през 1990 г. успява да се откъсне от партията и да стане независим. Собственик на издателските права става Профсъюзът на работещите в „Стършел” . През 90-те години обаче изданието на два пъти е на косъм от изчезване. По времето на Жан Виденов вестникът закъсва сериозно - заради инфлацията цената му непрекъснато се променя, не могат да се съберат плащанията и т.н. Навръх кризата обаче спечелват проект на „Уестминстърската фондация за демокрация”, в рамките на който да изследват и опишат хумора на балканските страни. „Резултатите” естествено са публикувани в приложение към „Стършел” под надслов „Да се смеем заедно”. Благодарение на това вестникът оцелява. През 1995 г. редакцията е разбита и обрана, а касата на „Стършел” опразнена. Тогава пък помагат от „Отворено общество”, като снабдяват хумористите с нови компютри.
Въпреки че е трудно да издаваш вестник без солидни спонсори и рекламодатели, „Стършелите” не се отказват от мисията да забавляват читателите по интелигентен начин и да заявяват позицията си. Освободени от идеологическата цензура обаче, те се натъкват на икономическата. Поредица от фейлетони на Михаил Вешим за строителния предприемач Барбуков довежда самия бизнесмен в редакцията. Вешим пише, че Барбуков завлича клиентите си, които плащат за апартаменти и после не ги получават. „И той (Барбуков – б.а.) дойде в редакцията и пита, „Кой ви плати, за да пишете тия неща?”. Въобще не му идваше наум, че това не е неговата конкуренция - спомня си Вешим. - Тогава той казал на Йордан Попов, който беше главен редактор: „Господин Попов, знаете ли, че мога да наема цигани за 500 лева да пребият вашия автор, вместо да се разправям по съдилища?”. Щото той знаеше, че не можем да се съдим, то си беше самата истина – и досега има хора, които не могат да си вземат апартаментите от Барбуков, един апартамент го продава на трима души. Беше изключително некоректен и „Стършел” предупреди за тая работа”.
По едно време в „Стършел” се появява рубриката „Топ-идиот”, в която се цитират и коментират идиотщини от пресата. По този повод вестникът редовно връчва и награда на най-изявените издания. Наградата е тиква, тип свинска. По този повод в „24 часа” излиза сензационното заглавие „Отрязана свинска глава връчват „Стършелите ” - по линия на синонимите в редакцията сменили „тиква” с „глава”, представяйки хумористите в доста кървава светлина. „Както и да е, връчихме тогава на „Жълт труд” тая свинска тиква и главната редакторка не дойде да си вземе наградата, а изфуча, „Аз имам страхотно „Волво”, а вие какви сте?”. Така че наистина не са измерими нещата, тя има страхотно „Волво”, а ние се возим с рейса…”, смее се Вешим.
От редакцията признават, че се издържат от продажбите и не получават големи заплати. „Това си е наш избор. Смятаме, че така е нормално да бъде за един вестник с позиция. Един има мерцедес, друг позиция - категоричен е Михаил Вешим. Избрали сме си тая кауза и ще си работим докато можем. Продължаваме в годините една сатирична традиция и се надяваме, че вестникът няма да отмре. Въпреки че се появяват все повече електронни вестници, аз смятам, че хартиеният вестник няма да отмре, най-малкото, защото не можеш да си сложиш на главата монитора, за да не те кацат мухите и да си подремнеш следобеден сън. А със „Стършел” тая работа много хубаво се върши”.


Тази карикатура, изобразяваща Димитър Чавдаров - Челкаш - главен редактор и основател на “Стършел” е окачена на почетно място в редакцията

Екипът днес [1]


Румен Белчев
управител на “Стършел” ООД
Роден на 12 февруари 1953 г. в Бургас.
Завършил журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. В “Стършел” работи от 1978 г.
Автор на книгите “Кучета без село” (заедно със Сергей Трайков), “Часът на музите”, “Буре бира”, “Чрез светло пиво – към светло бъдеще”, “Топ идиот”.
Идеолог и създател на Бирената партия в България.
От 1993 г. – управител на “Стършел” ООД.


Михаил Вешим
Главен редактор
Роден на 17 септември 1960 г. в София.
Завършил журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. В “Стършел” работи от 1982 г.
Автор на книгите “Нотингам форест”, “Австрийците идват”, “И преди, и сега” (сицилиански роман-епопея), “Бай ганьо се завръща” (заедно с Кръстьо Кръстев и Йордан Попов), “Тримата мискетари”, “Елате в страната на “Арда”, “Писма от Нашингтон”.
Главен редактор на “Стършел” от 2003 г.


Йордан Попов
заместник-главен редактор
Роден на 0504.1941 г. в София.
Завършил българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В “Стършел” работи от 1968 г.
Автор на над 30 книги – романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови спектакли са играни на сцената на Сатиричния театър.
На кинофестивала в Солун филмът по негов сценарий “Спри, огледай се, ослушай се” е отличен с наградата “Златната Нике”.
Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния.
От 1996 г. почетен председател на Сдружението на балканските сатирици.
В момента е заместник-председател на Сдружението на българските писатели.
Главен редактор на “Стършел” през периода 1990-1996 г.


Ивайло Нинов
Роден в София на 14 ноември 1960 г.
Завършил графика в Художествената академия.
В “Стършел” работи от 1983 г.
Автор на рубриката “Малкият Иванчо” във в. “24 часа”.
Самостоятелни карикатурни изложби е показвал в София, Будапеща, Виена Братислава, Лондон, Прага, Варшава, Белград, Берлин.


Сергей Трайков
Роден на 26 април 1950 г. в София.
В “Стършел” работи от 1978 г.
Автор на книгите “Кучета без село” (заедно с Р. Белчев), “Убитият мъртвец”, “Вечер, когато слънцето изгрее”, “Война за мир”.


Източници:
1. Къде и как да ни намерите. - http://www.starshel.bg/?pos=7
2. Томова, Нели. Що е „Стършел” свършил за 63 години. - http://e-vestnik.bg/7209, 25 септември 2009.